месен — Речник на българския език
месен Речник на българския език 1. мѐсен — прилагателно име ( тип 79 ) Значение мѐсна, мѐсно, мн. мѐсни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси. Грешни изписвания (1) месин Словоформи С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне. 2. месен — мин. страд. прич. м. р.